Сушата през юни, юли и август се отрази крайно зле

 

Сушата през юни, юли и август се отрази извънредно зле на културите, които посяхме през пролетта - царевица, слънчоглед и кориандър, само че не засегна пшеницата, ечемика и рапицата

Ангел Ангелов е измежду най-разпознаваемите и огромни зърнопроизводители у нас, посредством компаниите си " Агрокорн " и " Про агро " обработва стотици хиляди декари земи в общините Средец, Карнобат и Айтос. Има и външнотърговска активност. Той е почетен жител на община Средец, най-големият благотворител в Странджа, незаобиколим фактор в публичния и политически живот в Бургаска област. 

-Г-н Ангелов, какви са главните проблеми на бранш „ Земеделие ” тази година, обезпокоително е в сектора на производителите, на експортьорите? Защо?

- Най-големият проблем е засушаването. Това се прояви като резултат посредством ниския рандеман на царевица и слънчоглед, само че не засегна пшеницата, ечемика и рапицата. От друга страна цените на пшеницата се въздействат от международната борса за агрокултури в Чикаго и от Френската борса, и на двете места те са доста ниски. България няма по какъв начин да продава по-високо от тези борсови цени. И това ни тревожи. 

- На какво се дължат ниските цени на борсата?

- На съветския дъмпинг. Потребителите желаят да изкупят продукцията ни допустимо най-евтино. Това се отразява при производителите на зърно. Този развой сега се въздейства доста от Русия и от цената на $, който също има огромен резултат. Последното, което знам, е че тази година Русия би трябвало да създаде към 130 млн. тона пшеница. Те в този момент, към момента, жънат, а към този момент са произвели и към 80 млн. тона. Ако можете да си визиите за какви количества приказвам. И в случай че в действителност прибавят още 50 млн.тона до края на жътвата, руснаците ще диктуват цените. Те обгърнаха целия пазар в континента Африка. От Русия пшеницата излиза на открито с ниски цени, това въздейства на борсата във Франция и на целият пазар в Европа, ние сме част от него, цените вървят надолу. И тази година са по-ниски от предходната година.

- Как се отрази климатът върху реколтата от разнообразни култури тази година и можете ли да извършите прогноза за следващата година?

- Сушата през юни, юли и август се отрази извънредно зле на културите, които сяхме през пролетта - царевица, слънчоглед и кориандър. Резултатите от рандеман на пшеница, ечемик и рапица са приемливи, тъй като през зимата имаше превалявания. Средният рандеман е добър за страната. Но при пролетните култури сме с 30% надолу. Имаме по-нисък рандеман на слънчоглед. Предстои да забележим какво ще стане с цената на олиото. По-ниското произвеждане на слънчоглед ще се отрази на цената му. В същото време по-ниското произвеждане на царевица, откъдето ни трябват 800-900 кг от декар, а сега виждаме рандеман от към 300 кг/дка, ще се отрази на фуража. Оттам упованията са да се отрази на производителите на месо и мляко, тъй като ще би трябвало да заплащат по-скъпи фуражи. Не ми е цел да сътворявам суматоха. Очаквам поради по-високите разноски и по-ниските изкупни цени да има повишения на обвързваните производства. Това не значи, че ще се случи, само че е разумно. Като не стига слънчогледът, страната ще внесе отнякъде. От Украйна към този момент не може. Консумацията на пшеница в България е 1 млн. тона годишно, а произвеждаме 6 млн. тона. В същото време при слънчогледа произвеждаме 1.5 млн тона, а ни би трябвало 2.5 млн. тона. Ситуацията в земеделието в България по никакъв начин не е добра. 

- По-ниски цени изкупни цени за пшеницата от предходната година, макар инфлацията и всички процеси във финансовата сфера, които следим?

- Точно по този начин. Въпреки всичко и макар повишените разноски за произвеждане, цените са ниски.

- Колко се завишиха разноските ви за произвеждане в последната година?

- С 20 лева на декар. Това е почти с 15%. А цените на зърното са с 15% по-ниски. Това значи фрапантно по-малко доходи.

- Има недоволства от дефицит на работната ръка в този сложен отрасъл.  Има ли въобще хора, които желаят да работят на полето?

- Ситуацията е плачевна. Хора за работа в земеделието се намират доста мъчно. Въпреки положителното възнаграждение. Останахме единствено с фрагментите, които са на пределна възраст и на лимита на силите си. А възнагражденията в действителност не са дребни. Не съм видял един младеж да каже, че го притегля работа в комбайн или в трактор на полето. Всички желаят да са в офис, желаят климатик, преносим компютър. Миналата година бях на откриването на образователната година в Техникума по машинизация на селското стопанство в Средец, пред учениците намерено разгласих: „ Давам стипендия по 300 лева на месец до завършването ви, до последния ви образователен ден, в случай че дойдете да работите при мене ”. Вярвайте ми, един не направи крачка напред. Имам двама стипендианти в това учебно заведение, само че и на двамата бащите им работят при мене, имат вяра ми,  по тази причина са сигурни, че синовете им ще имат добър занаят и непоклатимост. Всички останали служащи в моята компания на полето са на възраст сред 60 и 65 година Хората се пенсионират и е обикновено да желаят отдих, а на тяхно място не идва никой. 

- От по кое време е тази наклонност?

- Бих споделил, че е от последните 10 години. Най-осезаемо е през последните пет. Когато започнаха да учат и работят в страни от Европейски Съюз, Англия, като цяло на Запад, тогава стана такава обстановката и след пандемията от Ковид като че ли младите изцяло отвикнаха да вървят на работа. Предпочитат даже да не работят. Апатията е повсеместна. 

- Дългосрочно ще оцелее ли българското земеделие?

- Знаете, че земеделие постоянно ще има. Но разликата в приходите ще е за сметка на производителите, на земеделеца. Не сме продали още остарялата стока, а към този момент би трябвало да сеем новата. Това е пагубно.

- Не може ли страната да направи нещо за вас?

- Не виждам какво би могла. Държавата е абдикирала от земеделието. Не знам, нямам информация дали са изплатени обезщетенията на хората, чиято продукция пострада от градушките и пожарите т.г.. Ние не желаеме тя да ни оказва помощ, а да не ни пречи. Получаваме дотации на декар - едните идват от Европейски Съюз, другите от Държавния бюджет. Сега желаят и тях да ни понижат - от 40 на 30 лева за декар.  Каква е повода - не ми е ясно.

- В същото време всички приказват, че сте най-богатите хора в страната.

- Да, че караме скъпи коли, вадим доста пари, само че никой не пита по какъв начин се вадят тези пари. И не си дава сметка, че в случай че бяхме толкоз богати, щяхме ли да теглим заеми всяка година? За да си приключим производството, теглим заеми без да знаем на каква стойност ще осъществяваме продажбите. Поемаме опасности, които не са за всеки в бизнеса. От 7 сутринта до 19 ч. вечерта всеки ден, без отмора - това е работното време. С дребни изключения имаме отдих 2-3 месеца през зимата. През останалото време това е безкрайна всекидневна отговорност. Нашите чиновници работят с огромни машини и постоянно има заплаха, не е елементарна полска ръчна работа. Всичко, което получаваме като първични материали - гориво, торове и всички препарати, се създава от огромните фармацевтични компании. Съответно всяка година те подвигат цените, а ние търсим по какъв начин да понижим нашите разноски. Мога да въздействам единствено върху две неща  - на работна заплата и на рентата. Ако понижа наема, няма да имам земя. Ако понижа заплатите, хората ми ще изоставен. Всичко е за сметка на нас, производителите. 

- Колко коства един комбайн?

- Цените стартират от 370 хиляди евро за един. Това са най-базовите модели. Стигат до 500 000 евро за същински надеждна машина. Това никой не го гледа, само че пък погледите са втренчени в тези Ламборгинита, които сме били карали по пътищата.